Микроядрите бяха разработени за първи път през 80-те години, за да позволят по-лесното обработване на услугите и отделянето им от кода на ядрото. По същество микроядрото е минималното количество софтуер, използван за внедряване на операционна система. Те се състоят от по-малко от 10 000 реда код и включват IPC (комуникация между процесите), управление на адресното пространство на ниско ниво и управление на нишки.

Забележка: Типичните операционни системи премахват драйверите на устройства и файловите системи от микроядрото, като ги изпълняват в потребителското пространство.

Ядро, термини на операционната система