Императивното програмиране е парадигма на компютърно програмиране, в която програмата описва поредица от стъпки, които променят състоянието на компютъра. За разлика от декларативното програмиране, което описва "какво" трябва да изпълни една програма, императивното програмиране изрично казва на компютъра "как" да го изпълни. Програмите, написани по този начин, често се компилират до двоични изпълними файлове, които се изпълняват по-ефективно, тъй като всички инструкции за CPU са императивни изявления.

За да направят програмите по-прости за човека да чете и пише, императивните изрази могат да бъдат групирани в секции, известни като кодови блокове. През 50-те години идеята за групиране на програмен код в блокове за първи път е въведена в езика за програмиране ALGOL. Първоначално те са били наричани "сложни изявления", но днес тези блокове код са известни като процедури. След като процедурата е дефинирана, тя може да се използва като едно императивно изявление, като се абстрахира от потока на управление на програмата и позволява на разработчика да изразява по-естествено програмните идеи. Този тип императивно програмиране се нарича процедурно програмиране и е стъпка към по-високо ниво абстракции като декларативно програмиране.

Императивни езици за програмиране

Език, парадигма, програмни термини